Петко Р. Славейков – родоначалникът на българската възрожденска литература

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin

Петко Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827 година. Син е на занаятчията Рачо Казанджията, като носи фамилията Казанджиев до 1842 година, когато според една от версиите си избира името Славейков, впечатлен от среща със сладкопойната птица. Същата година заминава да учи за монах, но прави това без съгласието на баща си, поради което този период не продължава дълго. Важният ефект от него е, че тогава младият Славейков прочита „История славянобългарска”, която го запалва по народното дело. Израз на това „запалване” е участието му в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в родния му град през 1856 година.

Виден общественик, поет, просветен деец, публицист, издател на едни от най-важните и четени вестници за възрожденския български народ, след възстановяването на българската държава към тези си дейности той прибавя и политическа кариера.

РОДИНА

Де изгрява най-светливо

слънцето иззад гори?

Де разсява толкоз живо

месец сребърни зари?

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там – на родина!

Де цъфтят така обилно

китки ружи алени?

Де ли славей тъй умилно

пее сладки нам песни?

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там – на родина!

Де пак никне толкоз красно

цветето на любовта?

Де ся чува толкоз ясно

сладкий глас на верността?

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там – на родина!

Де нам толкоз драги, мили

биват нашите деца?

Де най-вече пълни с сили

биват нашите сърца?

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там – на родина!

Де всяк търси и намира

тези свидни хубости?

Де желае най-подире

да остави той кости?

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там – на родина!

Ах, родино! Ах, светиньо,

ще склоня л’под теб глава?

Ух, чужбиньо! Ух, пустиньо,

Ще л’ся от теб отърва?

Ох, тежка судбина –

тук аз да загина,

далеч от родина.

вестник „Гайда“ 1865 г.