Международен ден на чая- 15 декември

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin


Страните производителки на чай отбелязват Международния ден на чая от 2005 година.


Идеята за този неофициален празник на предпочитаната в много държави напитка за първи път се обсъжда на Международния социален форум, който се провежда през 2004 година в Мумбай, Индия.


Година след това въпросът отново се повдига от Центъра за Образование и Общуване на ежегодната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия, където се взема решение датата 15 декември да бъде обявена за Международен ден на чая.


Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия.

Основният страх на производителите на чай е все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и своята социална цел – популяризирането на чая като напитка.

Изборът на датата също не е случаен. На 15 декември е приета „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия“, а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ.


Най-широка популярност и признание на инициативата има в Индия и Шри Ланка, където се организират специални събития за отбелязване на деня. Другите държави, в които се празнува, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.


Ето и любопитни факти за чая:


Англичаните са на първо място по пиене на чай на глава от населението – над 4 кг годишно. В Европа чаят е значително популярен в източната й част, във Великобритания и Ирландия.
Индия е най-голямата чаена държава в света. Тя дава една трета от световния добив на чай. Чашата чай е символ на индийското гостоприемство.

В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се добавят и различни подправки като джинджифил, канела или карамфил.


Основният конкурент на Индия по производство на чай е Шри Ланка, където чаят се пие с ароматизиране – той често има дъх на шоколад, на манго, на вишни, малини или ягоди. В Централна Азия се пие предимно силен зелен чай без да се добавя захар.


В Тибет добавят мляко от тибетски як, сол, масло и дори запържено брашно.


В Бирма правят салата от листата на чаеното дърво.


Най-странен е начинът на приготвяне на чаените листа е в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина.


В Япония чаената церемония е традиция. Всяка десета млада японка е обучена да сътвори сама цяла чаена церемония. Обучението трае 3 години и момичето получава различни майсторски степени. За да получи званието „Велик майстор“, обучението му трябва да започне, когато е на 6 години


В Русия за сваряването на чая се използват специални самовари, които присъстват във всеки дом. Към готовата напитка добавят мед, плодово сладко или захар.