Енрико Карузо, един от най-известните певци в историята на оперното пеене, е роден на 25.02.1873 г. в италианския град Неапол, в семейството на Марчелино Карузо. Енрико проявява своето певческо дарование от ранна възраст. През 1891 г. Енрико започва да ходи на уроци при известните вокалните педагози Гулиелмо Верджине и Винченцо Ломбарди. Първите му стъпки в певческото изкуство са много трудни. Той учи упорито и все пак дълго време не съумява да овладее напълно своя глас. Певецът не успява да се представи добре на едно решително прослушване и този провал за малко не го разделя завинаги с пеенето. Но само една година след това, овладелият вече певческото майсторство млад тенор дебютира на 16 ноември 1894 г., с голям успех, на сцената на Неаполитанската опера и е приет с одобрение и от публиката, и от критиката.
Последвалите му участия на оперните сцени в Египет и Италия в главните тенорови партии в оперите “Селска чест” /Маскани/, “Фаус” /Гуно/, “Травиата” и ”Риголето” /Верди/, “Джоконда” /Понкиели/, “Бохеми” и “Манон Леско“ /Пучини/, “Кармен” /Бизе/, “Хугеноти“ /Майербер/, “Фаворитката” /Доницети/, ”Пуритани” /Белини/ отбелязват началото на световната слава на младия оперен певец.
През 1898 г. Карузо пее на състоялата се в Милано премиера на току-що написаната опера “Федора” от Джордано. Ролята на Лорис носи нов голям успех на певеца. Идват покани с предложения за ангажименти от целия свят. Първият ангажимент, поет от Карузо, е свързан с гостуване в Русия, където той пее главните тенорови партии на оперите ” Бохеми” от Пучини, “Палячо” от Леонкавало, “Травиата” и “Аида” от Верди. Ролята на Канио от “Палячо” е едно от най-любимите и майсторски превъплъщения на световноизвестния певец. В двете арии на нещастния палячо, Карузо с неподражаема художествена внушителност разкрива мъката и отчаянието на своя герой.
Спечелил заслужено името на най-добрия тенор в света, Карузо се установява за няколко години в Америка. От 1903 до 1920 г. е несменяемият първи тенор на нюйоркската “Метрополитен” опера с над 600 изпълнения в 40 постановки. След дълго и триумфално шествие по оперните сцени на Ню Йорк, Париж, Лондон, Берлин, Виена, Барселона, Будапеща и дори пред 25 000 души на арена за борба с бикове в Мексико.
Завърнал се в Италия, Карузо започва да работи над ролята на Каварадоси от операта ”Тоска” на Пучини. По това време закрепва и личната и творческата дружба между гениалния композитор и вдъхновения изпълнител на неговите тенорови образи. Пресъздавайки с горещ темперамент образа на Каварадоси, Карузо пее с особено голяма топлота арията от първо действие, в която художникът се възхищава от красотата на своята любима Тоска.
През 1921 г. певецът е отново в родния Неапол. Надеждата му, че тук ще отпочине и ще излекува изненадалата го белодробна болест, не се сбъдва. На 2 август 1921 г. настъпва краят на триумфалния живот на певеца.
Повече от 20 години изкуството на Енрико Карузо дарява радост на хората в цял свят. Притежаващ феноменално мощен драматичен тенор, “златогласият вълшебник от Неапол” остава в историята на световното певческо изкуство като един от най-красивите оперни гласове и едно от най-високите постижения на италианската певческа школа през ХХ век.
