Следвайки основната си мисия- да съхранява и развива българските занаяти и изкуства, Асоциация „Булгарика“ представя Проекта „Да предадем занаят“, който е част от съпътстващата програма на XXI Международен панаир на занаятите и изкуствата.

В студио на открито до Галерия „Къщата на майсторите“, на територията на Панаира, заедно тъкат своите слънчеви черги едни от най-добрите български тъкачи, учили се един от друг.
Големият майстор Веселин Фесчиев, един от дългогодишните участници в Международния панаир на занаятите и изкуствата във Варна, работи стан до стан със своята ученичка, прославила се в цяла България и извън страната с изключителния си талант-  Дарина Апостолова.

Ученичките на Дари също са участнички в Панаира на занаятите и изкуствата „Булгарика“. Галя Николова и Милена Желязкова се запалват по тъкането именно тук и са решили да предават красивия занаят на други хора.

Веселина Савова, организатор на Международния панаир на занаятите и изкуствата:

„Добре дошли на Международния панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика“, на който днес имам честта да ви представя нашата школа от тъкачи, която в годините се разраства. Разбира се, на първо място искам да ви представя доайена- Веселин Фесчиев, който още от началото на Международния панаир на занаятите и изкуствата е с нас и всъщност точно тук ученичките му го откриха. Веселин Фесчиев е учител на Дарина Апостолова, която е лице на Панаира през тези години. Милена и Галя са ученички на Дари. Те също вече имат свои ученици, но за съжаление не можем да представим всички. Затова започваме с най- активните, които ще кажат по няколко думи за това как са се запалили по този занаят.“

Веселин Фесчиев:

„Трябва много години назад да се върнем, ако искате да ви разкажа как съм започнал. 21 години в този Панаир и още около 15 преди това.
Това, което всички ни обединява е обичта към традициите, към този толкова красив занаят. Всички започваме с някакво първоначално чувство, влечение и пред нас непрекъснато се разкриват нови тайнства и красоти. Всички сме завладени, всички сме обсебени от българската тъканна култура и затова сме тук и сега. Радваме се, че след нас продължава занаятът и се развива. Във Варна има цяла школа, едно ветрило от прекрасни майсторки, които няма да оставят този занаят да замре. Аз съм един от щастливите учители, който е надминат от учениците си и един ден ще мога да кажа, че съм свършил нещо полезно.“

Дарина Апостолова:

„Абсолютно навсякъде и винаги казвам, че ако не беше Панаира на занаятите и изкуствата, аз нямаше да съм това, което съм в момента. Естествено, Веско е в центъра на всичко това. Моята история започва с това, че дълго време търсех някой, който да ме научи как се тъче и си мислих, че по селата ще намеря този човек. Аз съм от Варна и случайно попаднах на Панаира на занаятите и изкуствата, където се видяхме с Веско. Освен че много исках да пробвам, да опитам да тъка, също така ние двамата като хора много си допаднахме. От там нататък всичко останало си е като една магия. Това стана на 12-я  Международен панаир на занаятите и изкуствата. Запознахме се с Веско и буквално половин час след това той започна да ме учи. По време на самия панаир си поръчах и стана. Всичко се получи изключително бързо и от тогава до сега аз не съм спяла да тъка.“

Милена Желязкова:

„Нещо подобно като при Дари, запалихме се по тъкането и ние с Галя и  решихме да търсим стан по селата. Естествено намерихме стан по интернет и за наш късмет пак в интернет Веско и Дари организираха курс и имахме щастието да попаднем на тях. От там насетне връщане назад няма.“

Галя Николова:

„Нашата среща с тъкането, както и с Дари и Веско, аз лично оценявам като един от най-късметлийските моменти в живота ми. Всичко стана съвсем случайно, но така се подредиха нещата, че наистина както каза Милена- няма връщане назад. Голям принос към тази любов към тъкането имат Дари и Веско, които са толкова обаятелни, не по-малко от занаята.“

Веселина Савова:

„За мен е изключителна радост, че точно тук, на Международния панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика“, хората се намират, откриват, влюбват се в един занаят и стават много добри приятели за цял живот. Всеки, който посети Панаира може да се докосне до техния талант и със сигурност той също ще се влюби и ще има много тъкачи не само във Варна, а и в България.“