Разговаряме с Веселина Савова, Председател на УС на Асоциация «Булгарика», по чиято идея се организира Международния панаир на занаятите и изкуствата. Темата е ИКОНОПИСТА.

Г-жо Савова, на Международния панаир на занаятите и изкуствата винаги иконописта, като занаят, е имала своето много специално място. Освен представянето на майсторите на икони и техните творби на самото изложение, какви са другите начини за популяризирането на това изключително изкуство?

Веселина Савова: За този четвърт век история се убедих в едно. Във всеки човек има заложен дух за творчество. Много често този дух бива подтискан по различни причини. Лаская се да мисля, че Панаирът на занаятите и изкуствата е именно това място, от където щом човек мине, спирайки се до майсторите, неговия творческия дух надделява и той се осмелява да опита. Ако собствената му искра се запали, става любознателен и смел. И тогава му трябват хората, които да му покажат първите стъпки. Вторите, третите стъпки, ще си ги направи сам и ще тръгне по своя път. Мога да дам много, много примери на самоуки автори.

Така започнахме с откритите уроци. В областта на иконописта трябва с благодарност да спомена Диян и Илка Димитрови. Близо две десетилетия с много любов и търпение, те предават своя опит на учениците си. Така включихме в програмата на панаира откритите им уроци по иконопис.
Школата по иконопис е създадена от Диян Димитров през 2000 година, с благословията на Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.

Точно в годината на пандемията вие променихте формата на представянето на откритите уроци и те станаха изцяло онлайн. Това по-добър начин ли е?

Веселина Савова: Живеем в динамично време, което става все по-дигитално. Не казвам, че това ми харесва много, но е неизбежно. На панаира идват много хора и виждат майсторите на живо. Но през пандемичната 2020 г. преценихме, че излъчването на откритите уроци онлайн ще даде възможността на много хора неприсъствено, да се докоснат до духа на творците.

Така един от тези онлайн уроци бе по иконопис на Гергана Илиева-Лесикова и Катя Стоядинова, създателките на Ателие „Праксис”. Завършили са специалност „Църковни изкуства” на Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий”, като след това са защитили магистратури по културно-историческо наследство на България и иконопис. В момента това са едни от най-добрите български иконописци и за нас е чест, че техният открит урок, направен за панаира, има стотици последователи.

Като продължаваме да говорим за иконописта и нейното представяне на Международния панаир на занаятите и изкуствата през годините, не може да не споменем едно от много силните прояви Кръглите маси „Църковните изкуства – съхранение и развитие”. Разкажете ни някакви любопитни и по-интересни неща около това.

Веселина Савова: Идеята за кръглата маса се роди по много любопитен начин. Аз съм от енорията на Храм.”Свети Николай” във Варна. Иконите в храма са много стари. Направо бяха почернели с времето. Коментираше се да се правят нови икони. Замислих се, че може би съдбата на тези икони трябва да се реши след сериозна дискусия на компетентни лица. Говорих с отец Василий и той подкрепи идеята за кръглата маса.

Няколко години подред провеждахме кръклата маса „Църковните изкуства – съхранение и развитие”, като част от програмата на Международния панаир на занаятите и изкуствата. Това беше съвместна инициатива на Булгарика и Духовно-просветен център „Св.Архангел Михаил”, гр. Варна. Участие в събитието взеха свещеници, иконописци, дърворезбари, реставратори и гостуващите лектори от Православния богословски факултет към ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Представители на Варненска и Великопреславска митрополия.
Още след първата кръгла маса отидохме в храм „Св.Николай”, за да могат участниците да разгледат старинните икони и дадат своето експертно мнение. Никога няма да забравя възклицанието на доц. Меглена Прашкова: „Тези икони са цяло съкровище” и спокойния, уравновесен глас на доц Стоядинов, позицията на реставратора г-н Угринов. Изводът на експертите беше категоричен- трябва да се търси начин за реставрирането на иконите, а не за тяхната подмяна. Първата икона, която реставрирахме беше на Свети Йоан Кръстител. Никога няма да забравя очите на отец Василий, когато отидохме с него и той видя реставрираната икона в целия й блясък. Благоговение! Това е думата. След това задачата бе да се осигури дарител за реставрирането на всяка олтарна икона. Решихме, че така ще е най-добре. Всяка икона да се реставрира от отделен дарител. Няма да казвам имената, защото хората не са го направили за това. Важното е, че иконите вече са реставрирани и греят с цялата си светлина.

Разказвате за хубави неща, а долавям някаква тъга, защо?

Веселина Савова: Когато говорим за иконопис не мога да не спомена големият български иконописец Георги Димов, който е неразделна част от историята на панаира. През юли миналата година той почина. Бог да го прости! Светъл човек! Неговото присъствие на Международния панаир на занаятите и изкуствата винаги е било запомнящо се. Още с първото си явяване преди години, той спечели първа награда на Конкурса за произведения на изкуството „Уникати”.

Доколкото знам негова е иконата подарена на папа Йоан Павел II при посещението му в България. Негова икона проф. Христо Пимпирев е занесъл на българската база на о. Ливингстън в Антарктида. Негови икони има в САЩ, Холандия, Русия, Япония, Бразилия, Израел… Наистина световно признат творец!
Интересно е да ни разкажете как го открихте и как дойде на панаира.

Веселина Савова: Не го открих аз. Той ни откри.
С нашите автори Траян Габровски и Румена Пенчева бяхме в предаването „Искрено и лично”, което бе направено за панаира. Тъкмо щяхме да тръгваме от София, когато телефонът ми звънна. Беше Георги Димов. Гледал предаването и ни покани да го посетим в дома му. Представете си една малка къща в софийски квартал. Наоколо блокове и шум. В момента, в който прекрачиш в двора, попадаш в друг свят. Мая, съпругата на Жоро, ни почерпи с приготвен от тях сок от плодовете в собствения им двор. Още си спомням аромата и вкуса на този сок! След това ни показаха ателието, залепено до къщата и много негови икони. Красиво, уютно и от всякъде лъха на много любов. Вече знаех, че трябва този голям майстор да дойде във Варна. Оказа се , че и неговото желание е това. Беше колоритен участник, сладкодумен усмихнат и някак достоен. Ще ни липсва много! Но пък иконите му ще носят радост и утеха на стотици хора.

Творбите на майстора са незаличим спомен за него!