На 2 юни българите прекланят глава пред живота и подвига на Христо Ботев и неговата чета. Преди 144 години, един от най-големите ни национални герои е убит от вражески куршум. Във Врачанския балкан Ботев, заедно със своите четници, за последен път се сражава за родината си – крайните мигове от зверски потушеното Априлско въстание.
2 юни е и Ден на загиналите за свободата и независимостта на България.
Точно в 12.00 часа, в продължение на 2 минути, със сирени в цялата страна ще бъде отдадена почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. При подаване на сигнала пешеходците и пътните превозни средства трябва да спрат движението си и да останат на място.
Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Паисий Хилендарски, Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.
Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.
През 1876 г. 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя.
През май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери. На 20 май (нов стил 2 юни) 1876 г. Ботев загива след сражение с преследващите четата турски части в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.
Датата се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. В най-новата ни история празникът е въведен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
