Поредното интересно събитие в програмата на 23-тия Международен панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика” – откритият урок по дърворезба, събра десетки любители на този древен български занаят.

Тина Ружина, Петко Петков и новото попълнение на майсторите дърворезбари Тодор Танев, не само демонстрираха, но и даваха длетата си на желаещите да опитат.

Около всеки от тях се бе събрала пъстра група любопитни хора, но този път те имаха право и да посегнат към длетата. Най-смели се оказаха децата. Хващаха длетата и малко неуверено, но с искрено желание чукаха върху очертаните на дървото рисунки. В захлас откриваха, че дървото се поддава без усилие и започва да се очертава интересната фигура.

При голямата дърворезбарка Тина Ружина винаги е голяма суматоха. Тя си е подготвила специално за желаещите много заготовки, дори ги оставя да експериментират върху подготвените дървени кутии. Хваща ръцете, показва как се държи длетото, учи с каква сила трябва да се удря чука. Около нея ревностно чакат реда си младо момиче, възрастен мъж и палаво около 3 годишно момче. Има десетки хора, но на тези тримата тя е дала длета и ги наблюдава как работят.

Около Петко Петков също има много хора. Той увлекателно разказва и показва. Обикновено сериозният дърворезбар сега е усмихнат и словоохотлив.

Най-новият сред дарворезбарите на Панаира- Тодор Танев, е изцяло отдаден на  младия си ученик Даниел, който за първи път се докосва до длетото. Тодор хваща ръката му, показва му как длетото се държи – „никога срещу теб, винаги с острието навън”. Показва му как да насочи инструмента, за да се отдели част от дървото, но точно толкова, колкото е нужно за да се получи прекрасната извивка на нарисуваното цвете.

„То не е кой знае каква философия, казва резбарят, просто махаш излишното от дървото.”

Но всички, които наблюдават ученика и учителя знаят, че не за всеки това е толкова просто. Даниел ревниво не пуска длетото и едва когато баба му строго казва, че трябва да тръгват, момчето с мъка се откъсва от своето цвете. Със сигурност някога той ще има длета и ще довърши своето започнато цвете. А може би ще направи и много, много красиви дърворезби.

До късно в този прохладен летен ден дърворезбарите бяха отдадени на своите ученици. Защото и те са усетили радостта от това да споделиш любовта си към дървото и да запалиш искрата в нечие сърце.

До такава степен, че „да те засърбят ръцете”.