Веселина Савова, организатор на Международния панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика”:

„Здравейте приятели на Международния панаир на занаятите и изкуствата Булгарика. Всяка година, ние ви представяме много автори. Имаме и специални проекти, в които концентрираме вниманието върху определени майстори. Днес в проекта „Да предадеш занаят” ви представяме Ива Ценова- представител на четвърто поколение производители на битов текстил.  Ива, разкажи ни за началото.”

Ива Ценова:

„В началото е дядото на моя съпруг Никола Ценов, който е първият текстилец към Задругата на майсторите още през 70-те години на миналия век. Ние носим неговата фамилия. В началото всичко е тъкано на ръчен стан. Сега има по-нови технологии и техники. Но ние държим майсторите в нашата фирма да работят и по старите техники.”

Веселина Савова:

Затова представянето на вашето семейство би могло да бъде и в проекта ни „Родове”, но вие предавате занаята и на хора извън вашето семейство.

Ина Ценова:

Нашите майстори не са само от семейството, но все пак то е движещата сила на бизнеса ни.

Веселина Савова:

Да се върнем към началото.

Ина Ценова:

Започнал е Никола Ценов. Зареждал е много градове в България. Започнали са в текстилни предприятия в градчета, в села. Посещавали са ги, обучавали са млади хора. Учели са се от стари баби. Всичко, което е можело да се съхрани е издирвано и запазвано. Задругата на майсторите през социализма е била звеното, в което са се съхранявали традициите.

Веселина Савова:

Как се промениха нещата след 89 година?

Ина Ценова:

Когато след 1990 година можехме да започнем частен бизнес цялото ни семейство се обедини около това. В къщи са работили в една стаичка с дървен стан и дядото, и свекър ми, и мъжът ми. Деветдесет и първа година купихме цеха, който е бил държавно предприятие. Дядо Никола го предава на свекър ми, той на съпруга ми и на мен, като снаха в семейството. Сега и дъщеря ми участва. Тя се занимава с рекламата на фирмата. Имаме работници, които също работят с нас. Ние живеем във Враца. Цехът ни е в едно село наблизо. Ежедневието ни е от сутрин до вечер без почивен ден. Особено лятото-  всички от семейството се занимаваме.

Веселина Савова:

Вие сте едни от най-дългогодишните участници в Международния панаир на занаятите и изкуствата. Панаирът е на 23 години, а вие участвате 21 от тях. Разкажи ни нещо любопитно за тези години.

Ина Ценова:

Всяка година има различни случки. Много деца са израстнали на този панаир,  вкл. и  моята дъщеря. Като беше по-малка винаги плачеше, като пристигахме, защото ще бъде тъжно, когато си тръгваме. /смее се от този спомен/. Тук се запознаваме с много хора, много майстори и през цялата година поддържаме връзка и с нетърпение чакаме да се видим отново. Случките винаги са били положителни. Дори когато има извънредни събития, като буря например, не сме имали отрицателни емоции никога. Децата се научиха като малки-  сядаха при резбари, при тъкачи, шалове рисуваха, включваха се. Може би защото те го имаха в себе си, любопитни бяха да научат нещо. Това изкуство, тези традиции, това е нещо специфично и ако не се продължи, няма как този човек просто да реши ей тъй да произвежда нещо без да има кои да му го покаже, да му го предаде.

Веселина Савова:

Виждаш ли някаква разлика между 1990 и 2019 г. в интереса към тъкания текстил?

Ина Ценова:

Има подем. Може би идва от това, че като се формират области в чужбина, всеки от която държава е носи част от нея и с носията се носи и късче от България. Много българи търсят нашата продукция, много чужденци също. Доста събори се организират, посещават се от млади. Има интерес. Не чужденците, българите купуват повече нашите изделия. Защото всеки казва изхвърлихме на баба от раклата всичко, а пък ето сега ни трябва и няма откъде да го вземем. Мисля, че няма да се загубим като нация – установихме традиция, която се предава. Трудно е. Милионер няма да станеш с нашия занаят. Но е много удовлетворяващо. Накрая успяваме.