Всяка година на Международният панаир на занаятите и изкуствата във Варна, Асоциация „Булгарика” представя нов майстор. Тази година откритието е младият дърворезбар Тодор Танев.
На въпроса „кога за първи път се увлече по дървото, кога посмя да хванеш длетото и от кои майстори си се учил?”, младият автор с вълнение разказва.
Разказва за първата резбована роза, която е видял. За смелостта да си купи първото длето и сам да опита. За разочарованието и хъса да опита отново.
Как е купувал други длета и е опитвал пак, и пак.
Докато една година именно тук на Панаира на занаятите и изкуствата във Варна вижда големият майстор Траян Габровски. С вълнение и респект Тодор разказва как е наблюдавал големия дърворезбар, как е попивал всяко негово движение и как е крадял занаята. Траян Габровски дори не знае, че има такъв голям почитател и ученик.
„Траян Габровски, когото непрекъснато наблюдавах е първият ми учител. Просто невероятен! Другият невероятен дърворезбар беше Пламен Динков!”, разказва Тодор и в топлия му поглед личи респекта на младия майстор към големите в занаята.
„Да се сравнявам с тях е много смело за мен.”. Mладият дърворезбар, сякаш наистина неразбиращ, че от самоуките му ръце и възхитените очи блика талант.
Разказва как постепенно е повярвал в себе си, как се е престрашил да се покаже пред публика.
Разказва за голямото си щастие, когато е взел второ място в миналогодишния Конкурс „Сувенири”, който традиционно се организира в рамките на Международния панаир на занаятите и изкуствата.
„Много бях изненадан, за което се радвам естествено. И тогава придобих смелост да се показвам.”
Попитан освен на големите майтори, от които е „крал” занаят, на кого друг би искал да благодари, Тодор казва:
„Благодаря на жена ми. Ако не беше тя, може би, аз въобще нямаше да стигна до тук. Защото кой ще ме търпи толкова време, толкова талаш в дома. В крайна сметка се изместих в собствено ателие наблизо до в къщи- на спокойствие и тишина.”
Отново доказателство, че до всеки успял мъж стои една подкрепяща го жена.
Тодор мечтае да стигне майсторите, като Траян Габровски – също самоук, но толкова талантлив, че за него тихо се казва –„докоснат от Бог”.
Дали Тодор ще стане, като Траян, времето ще покаже.
Но младият мойстор е също толкова влюбен в дървото. Дори не осъзнава, че това е най-важното.
Ръцете му са уверени и спокойни. Не се притеснява, че го гледат как работи. Усмивката не слиза от лицето му. Защото почитателите му са много. И всеки техен одобряващ поглед го прави все по-уверен в себе си.
А за нас остава удовлетворението, че тук на Международния панаир на занаятите и изкуствата във Варна, майсторите стават все повече. Учат се един от друг, „крадат” занаят и след това го предават на следващите любопитни да опитат.
А талантливите, като Тодор Танев, превръщат дърворезбата в сбъдната мечта!
Повече за проекта „Открития“ можете да прочетете тук
